Нещо странно в мойте мисли спря,
огън нежен в мен се разгоря.
Ти яви се странно откъде,
беше само палаво момче.
(×2):
Имах много хубави мечти
с теб да бъдем двама в тези дни –
туй навярно мислех само аз;
не познах отново в този час.
Вярвах много в тебе, чуй ме ти,
стига вече толкова лъжи!
Всичко се забравя, вярвай ми,
но едно помни – знай, че ме боли.
(×4):
Имах много хубави мечти
с теб да бъдем двама в тези дни –
туй навярно мислех само аз;
не познах отново в този час.