Не съм сама.
Даже в най-безлунни нощи
във небето виждам светлина.
И точно тя
ми напомня, че съм още
влюбена до днес в любовта.
Не онази –
разпиляната, останала далеч от мен,
във друг един живот.
Аз съм влюбена
в голямата илюзия,
илюзия, наречена любов.
(×2):
Моят свят ще се стопи, ако я няма.
Времето ще спре дори – завинаги.
И знам –
няма нищо в този свят да ми остане
без вечната илюзия,
илюзия със име любов.
С любов открих
светлината във небето
между вчера, утре и сега.
И пак с любов
днес я нося във сърцето –
тя ми свети, ако съм сама.
И така минават
дните ми, сезоните, годините
във този луд живот.
Аз съм влюбена
в голямата илюзия –
илюзия, наречена любов.
(×2):
Моят свят ще се стопи, ако я няма.
Времето ще спре дори – завинаги.
И знам –
няма нищо в този свят да ми остане
без вечната илюзия,
илюзия със име любов.
Моят свят ще се стопи, ако я няма.
Времето ще спре дори – завинаги.
И знам –
няма нищо в този свят да ми остане
без вечната илюзия
със име любов.