Il vento e le rose [Bulgarian translation]

Чуй, някой чука на вратата –

сигурно е обичайният неделен досадник,

но ти недей да мърдаш –

стоиш прекрасно над мен.

Двайсет минути любов

и по телевизията отново говорят за икономиката.

Искаш ли ме… или искаш още едно кафе?

Казваше, че няма как да се получи между нас,

но накрая пак си при мен…

И тъй някой ден небето ще се отвори

и ще ми разкрие, че ти

си просто поредната илюзия,

но дотогава ме накарай да живея така –

в заблуждението на онзи,

който вечно бърка вятъра с розите.

Закълни се… или пък по-добре недей.

Сигурно е отново просто поредната

прищявка в този мой живот.

Помежду ни – легло и чаша кафе;

кой знае дали утре ще бъде възможно.

И тъй някой ден небето ще се отвори

и ще ми разкрие, че ти

си оставаш все същата илюзия,

но дотогава ме накарай да живея така –

в заблуждението на онзи,

който вечно бърка секса с любовта.

…но дотогава ме накарай да живея така –

в заблуждението на онзи,

който вечно бърка вятъра с розите.

Чуй, някой чука на вратата.