Il poeta che non pensa mai [Bulgarian translation]

Ти си поетът, който никога не мисли

и все не знае какво да напише.

Имаш уморената походка на слаб човек,

който трепери от съществуването си.

А аз,

дето видях у теб нещо божествено,

се влюбих –

и аз не знам в какво.

И тъй се лутах в търсене на твоите добродетели,

които така и не намерих –

макар и подтикната от собствените си заблуждения –

защото поет ти никога не си бил

с тази ти скопеност.

Трябва да си отидеш –

покажи, че можеш да губиш.

Толкова те обичах и ах, как горчи

да трябва да го призная отново.

Сбогом!

Загубих се в чуждо пространство.

Потеглих на път, вярвайки в теб,

понеже исках мъжа с нещо повече –

мъжа, когото оттук насетне

ще срещна с времето… а може би никога…

Защото поет ти никога не си бил

с тази ти скопеност.