А когато времето се умори
Да бъде убивано,
Нито секунда не минава
В монотонния живот.
Когато минеш от болката до подозрението,
От сълзите до „Никога повече”,
Тогава от киселото грозде на недоверието
Се научаваш да се примиряваш със себе си.
Тъмните часове настъпват
Или всичко може да светне отново
Или когато живота не е нищо друго освен сянка,
Мечтите ни все още могат да бъдат измислени.
Той ми каза, че съм красива
И че е чакал само мен.
Той ми каза, че съм тази,
Създадена за неговите прегръдки.
Той говори, а сякаш ме милва
С думи, които не съществуват,
За вечност и нежност.
Аз чувам само неговия глас,
Но този глас изрича само лъжи и безсмислици,
В които и дете не би повярвало.
Но нощите са моето убежище
И в сънищата си аз му вярвам.
Избягвам очите, приели разсеяно изражение,
Каквото имат хората по улиците.
Изражение, което ги прави прозрачни
И ги учи да отвръщат поглед
От хората, които се обичат.
Избягвам всички, които ходят по двойки,
Които се целуват и дишат учестено.
Има ли нощ или миг,
Когато си мислиш „Вече не са за мен
Всички тези сладки думи, тези пристъпи на ярост”?
Но в сънищата си аз имам право на това.
Той ми каза, че съм красива
И че е чакал само мен.
Той ми каза, че съм тази,
Създадена за неговите прегръдки.
Този глас изрича само лъжи и безсмислици,
В които и дете не би повярвало.
Но нощите са моето убежище
И в сънищата си аз му вярвам.
Той ми каза, че съм красива.
Виждам го да бяга към мен.
Ръцете му докосват кожата ми и той ме отвежда.
Красиво е като на филм,
Няма повече предателство, няма повече болка.
В моят сценарий няма нито едното от двете.
Той ми казва, че съм кралица
И горката аз му вярвам.
Хм, горката аз му вярвам.