Ако погледна живота си отблизо,
внезапно ще открия, че
дълбоко в мене е скрито
най-обширното море…
За един живот колко съм пътувала,
откривайки безброй градове –
съвсем безпричинно при това,
както тази нощ заедно с теб…
Обичам те, човече… (×4)
Колко ли пъти съм грешила
от чиста проба наивност
в нечие погрешно легло
тук и там…
Но кажи ми, кой ли не е?
Трийсетте ми години не ми влияят зле –
чувствам се чудесно така
с тази неразбулена нощ
и това море,
което скоро ще ни залее…
Обичам те, човече… (×4)
Имам си своите илюзии,
разбира се – и спомени;
няколко разопаковани куфара
тук и там…
Но кажи ми, кой ли няма?
Трийсетте ми години не ми влияят зле –
чувствам се чудесно така
и нямам ни най-малко желание
да се опитвам да възпра това море,
което съвсем скоро ще ни залее…
Обичам те, човече! (×8)