ikrar [Bulgarian translation]

Денят е уморен ох, винаги е тихо,

И двамата сме уморени мрачни,

Докато сивата скръб е жива

Ох, убих времето.

Защото бях безпомощен, то минаваше

Отнемаше те от мен

То щеше да си отиде, ако го бях оставил да си замине,

От сртах към него аз го застрелях и убих

Но ти имаш моята виновност в очите си,

И устните ти са се превърнали в доказателството за моята виновност,

Беше необходимо да извърша това убийство по онова време,

И го направих, това е моята изповед.