Защо ме гледаш тъй от здрача
на тази свята тишина?
Усмихваш ли се, или плачеш,
светице или пък жена?
Защо с греховното си тайнство
чрез мен отправяш своя зов
към оня вече мъртъв майстор,
създал те с толкова любов?
Измислена, измислена и истинска
идваш ти във моя път.
О, свята грешнице, чрез своя грях пречистена,
прераждаш ме във дух и плът,
във дух и плът.
Не те е сътворил безгрешна,
създал те е от светъл грях –
да мога в живи да те срещам
и да те разпознавам в тях.
Такава истинска ще светиш
през всички други времена
и ще ви носят вековете,
греховен мъж, света жена.
Измислена, измислена и истинска
идваш ти във моя път.
О, свята грешнице, чрез своя грях пречистена,
прераждаш ме във дух и плът,
във дух и плът. (×3)