Икона [Ikona] lyrics

Защо ме гледаш тъй от здрача

на тази свята тишина?

Усмихваш ли се, или плачеш,

светице или пък жена?

Защо с греховното си тайнство

чрез мен отправяш своя зов

към оня вече мъртъв майстор,

създал те с толкова любов?

Измислена, измислена и истинска

идваш ти във моя път.

О, свята грешнице, чрез своя грях пречистена,

прераждаш ме във дух и плът,

във дух и плът.

Не те е сътворил безгрешна,

създал те е от светъл грях –

да мога в живи да те срещам

и да те разпознавам в тях.

Такава истинска ще светиш

през всички други времена

и ще ви носят вековете,

греховен мъж, света жена.

Измислена, измислена и истинска

идваш ти във моя път.

О, свята грешнице, чрез своя грях пречистена,

прераждаш ме във дух и плът,

във дух и плът. (×3)