Тази нощ,
без „защо“ или „колко“,
тази нощ
се разкрихме до болка.
Тази нощ,
без престорени ласки,
тази нощ
беше клада от маски.
Ти – мой безумен Икар,
изиграй ми свойта восъчна роля.
Мен приеми като дар
или не, аз не мога да моля!
Тази нощ,
със луна споделена,
тази нощ
бе различна вселена.
Тази нощ
разтопихме крилете,
тази нощ
преоткрихме ръцете…
(×2):
Ти – мой безумен Икар,
изиграй ми свойта восъчна роля.
Мен приеми като дар
или не, аз не мога да моля!
Тази нощ,
без „защо“ или „колко“,
тази нощ
се разкрихме до болка.
Тази нощ,
без престорени ласки,
тази нощ
беше клада от маски.
(×2):
Ти – мой безумен Икар,
изиграй ми свойта восъчна роля.
Мен приеми като дар
или не, аз не мога да моля!