Отново тази вечер, мила,
Лъжеше че с него не си била,
Аз това усещам...
Отново са устните ти,
Треперили като да се страхуват,
Да ти не опрощавам...
Защо ти това трябваше,
не можеше ли ти
Да признаеш?
Още устните ти са уморени,
И всичко което казваш знам че не е,
Още обувките ти са сухи,
Навън знам че дъждът вали,
Още образите ти са горещи,
В окото блясък не минава,
Още на лицето ти пише чия си,
Само моята не си!
Още устните ти са уморени,
И всичко което казваш знам че не е,
Още обувките ти са сухи,
Навън знам че дъждът вали,
Още образите ти са горещи,
В окото блясък не минава,
Още на лицето ти пише чия си,
Само моята не си!
Напразно криеш лицето си,
Знам тези очи на предателя,
Всичко преструваше.
Замърсена със целувките,
Отровена със допирите,
Знам че лъжеше.
Защо ти това трябваше,
не можеше ли ти
Да признаеш?
Още устните ти са уморени,
И всичко което казваш знам че не е,
Още обувките ти са сухи,
Навън знам че дъждът вали,
Още образите ти са горещи,
В окото блясък не минава,
Още на лицето ти пише чия си,
Само моята не си!
Още устните ти са уморени,
И всичко което казваш знам че не е,
Още обувките ти са сухи,
Навън знам че дъждът вали,
Още образите ти са горещи,
В окото блясък не минава,
Още на лицето ти пише чия си,
Само моята не си!