Ihr Lieben daheim [Bulgarian translation]

Когато ви видях за последен път,

изведнъж ми стана ясно,

че картината между вас и мен виси малко накриво.

От доста време вече го усещам,

понеже в края на краищата съм ваш син,

затова пиша това писмо.

Любими мои у дома,

това трябва да ви кажа,

понеже толкова много въпроси

тегнат над мен.

Годините отминаха,

взех живота си в ръце,

готов да заплатя за целта най-високата цена.

Къде късмет, къде – не,

човек знае само да работи, не да се връща назад.

Често казвахте: „Отпусни се малко!“ – Да, да, знам.

Толкова малко време за жена и дете,

май че ги пренебрегнах твърде много.

И вашият укорителен поглед, който виждам ясно.

Когато бях дете, това беше далеч –

вие винаги имахте време за мен,

затова днес не знам как да го обясня.

Вие дадохте пример на един живот

заедно – както пише в книгите,

въпреки войната и един свят, който се пука и пръска наоколо ви.

Вярвайте ми, ние наистина опитахме

и по-късно разбрахме,

че като вашия брак нашият не е.

Любими мои у дома,

това искам да ви кажа,

понеже всички тези въпроси

тегнат над мен.

И разсъждавам днес за това

защо толкова много неща не ми се получиха.

Мисля, че може би понякога сме били твърде добре.

Човек мисли твърде много само за себе си

и дели живота си само за себе си.

Който е различен от другите, действително му трябва смелост.

Да се виждаме само по празници ли?

А какво означава тогава да се разбираме?

И само със сърдечности човек не разчупва леда.

В края на краищата всеки вижда добре,

че не печели нищо от това да бъде по-млад,

но и да е възрастен, не означава, че знае всичко.

Преди години сме имали понякога трудни времена

и сме се борили за своето право –

тогава бяхме заедно в едно във вихрушката на времето.

Затова нека погледнем отново напред

и нека построим моста помежду ни.

Имам нужда от вас и вашия съвет и днес.

Любими мои у дома,

това исках да ви кажа,

понеже всички тези въпроси

тегнат над мен.

Любими мои у дома…