Да можех поне да се събудя
в свят на любовта без стари дългове
и тия призраци
в крачка дето ме дебнат.
Да можех поне да те прегърна
да не се сещам в есенния студ
за онези страдания
които точно нас ни следваха.
А моят живот - игри без граници
уморена история, откъснати страници
празни и неизписани.
А моят живот е вечно падане
всичко ако се събере - ще остане поражението
навиците стари в мен.
Да можех поне да те разбудя
с кафе утринно, в леглото заедно
па да те целувам
Това го няма отдавна.
Да можех поне да се влюбя
в малка селянка, на росна ливада
високо в небесата
Надолу да не поглеждам.
А моят живот - игри без граници
уморена история, откъснати страници
празни и неизписани.
А моят живот е вечно падане
всичко ако се събере - ще остане поражението
навиците стари в мен.
Това и ще остане.