Да можех поне да се събудя
в свят на любовта
без старите другари
и тия химери, които ме дебнат на всяка крачка.
Да можех поне да те целуна
без лошите спомени от студената пролет
без образа на страданията
които точно на нас се бяха залепили.
А моят живот - игра без граница
уморена история, откъсната страница
на която нищо не пише.
А моят живот е вечно падане
като преброя пораженията нищо няма да остане
само навиците стари в мен
и всичко така ще си остане.
Да можех поне да те разбудя
кафе да ти направя, да ти го донеса в леглото
и да те целувам
но това го няма и не съществува.
*
Да можех поне да се влюбя
в малка селянка, на някоя полянка
горе в небесата
надолу да не поглеждам.