[Първи куплет]
Нужно ми е просто малко време, опитвам се да мисля правилно.
Нужен ми е просто един миг в собственото ми пространство.
Питат ме как съм, аз казвам: „Добре“.
Да, но не е ли това, което казваме всички?
Понякога се замислям за отминалите дни
и водя безсмислени разговори с предишното си аз.
Тогава, когато мама ме прегръщаше,
ще ми се някой да ми беше казал...
[Припев]
Ако искаш любов, трябва да преминеш през болката.
Ако искаш любов, трябва да се научиш да се променяш.
Ако искаш доверие, трябва понякога да отстъпваш.
Ако искаш любов, ако искаш любов... (прибери се у дома)
[Втори куплет]
Да, като дете, аз си мислех, че живота
тече твърде бавно, наблюдавах го как върви.
Гледах навън през прозореца, докато пътувах с автобуса.
Светът ми се струваше толкова малък през затворените ми очи.
Винаги съм се опитвал да контролирам нещата.
В крайна сметка, това е нещото, което контролира мен.
Може би затова съм властен.
Ще ми се някой да ми беше казал...
[Припев]
Ако искаш любов, трябва да преминеш през болката.
Ако искаш любов, трябва да се научиш да се променяш.
Ако искаш доверие, трябва понякога да отстъпваш.
Ако искаш любов, ако искаш любов... (прибери се у дома)
[Трети куплет]
Колкото повече пораствам, имам чувството, че винаги се опитвам да пестя време.
Говоря с гласовете в главата си, те ме карат да премислям по два пъти.
Казват ми, не значи че нещо е грешно, щом ти се струва правилно.
Страхувам се, че един ден ще се събудя и ще се чудя къде е отлетяло времето.
Говоря за миналото, сякаш е настояще, докато се люлея бавно.
Стоя в хола и се смея с моите собствени деца.
И им казвам...
[Припев]
Ако искаш любов, трябва да преминеш през болката.
(Ще ми се някой да ми го беше казал)
Ако искаш любов, трябва да си научиш да се променяш.
(Ще ми се някой да ми го беше казал)
Ако искаш доверие, трябва понякога да отстъпваш.
(Трябва да отстъпваш)
Ако искаш любов, ако искаш любов, ако искаш любов, ако искаш любов... (прибери се у дома).