Щях да ти донеса цветя, набрани рано сутринта –
диви рози, окъпани в първите слънчеви лъчи,
сладко ухание в ковчеже, инкрустирано с малки бижута,
ако знаех, че някога ще размислиш…
Щях да те заведа там, където музиката е най-прекрасна,
и да те угостя със зимни плодове и лятно вино.
Щях да ти покажа неща, за които си чел само в приказките,
ако знаех, че някога ще размислиш…
Щях да те даря с щастие,
опаковано в кутийка с жълта панделка;
щях да ти доведа летен дъжд и изпъстрено с дъга небе, за да накарам градината ти да разцъфти,
а пък в снега песните ми щяха да те пазят от студа…
Но какъв смисъл от сутрешни цветя,
щом градината, в която раснат, не е моя?
И какъв смисъл от слънчевите лъчи, щом като заплача,
падащите ми сълзи се слеят с виното?
Щях да те даря с щастие,
опаковано в кутийка с жълта панделка;
щях да ти докарам летен дъжд и изпъстрено с дъга небе, за да накарам градината ти да разцъфти,
а пък в снега песните ми щяха да те пазят от студа…
Щях да ти донеса цветя, набрани рано сутринта –
диви рози, окъпани в първите слънчеви лъчи,
зимни плодове и лятно вино,
благ аромат и кандилка1,
ако знаех, че някога ще размислиш…
Ако знаех, че някога ще размислиш…
1. Кандилката е цвете, познато още като кошничка или аквилегия. Повече информация можете да намерите тук.