Никога не съм освавал сам
достатъчно дълго за да знам
дали някога съм бил дете
Бях завързан като лодка
пришит като копче на палто.
Сега пуснат на свобода
бих скочил,
за да се раздвижи бавната ми кръв,
докато от бялото на моите зелени очи
потече вода, като по дъждовен прозорец.
Може ли да се събуди студеното ми сърце
било то и само от злоба?
Аз видях отвъд ума си
призрачно петно,
което никога не избледнява.
Преследвам онзи тип болка
който мога да понеса.
И аз плача, като дъждовен прозорец
може ли да се събуди студеното ми сърце
за една нощ?
Не, аз не бих докосвал сърцето ти твърде често,
не бих те притискал до себе си твърде силно.
Аз видях отвъд ума си
призрачно петно,
което никога не избледнява.
Преследвам онзи тип болка
който мога да понеса.
Никога не съм освавал сам
достатъчно дълго, за да знам
дали някога съм бил дете.