Веднъж долита птичето на радостта –
не го ли хванеш, знай, не се повтаря.
Песен тъжна то ще ми изпее,
бързо отлитна, няма да се върне.
Звездата моя нека ми помогне
да долети пак на мойто рамо!
Познавам те, тъга горчива, иди си, моля те!
Иди си ти, аз имам право на живот!
Мразя те, моля те, иди си, моля те,
не ме оплитай в мрежите си ти!
Тръгни от мен, тъга! Не се намесвай пак!
Не ме завличай към пропастта!
Искам си въздуха, който ти отне –
искам го, чуваш ли? Мразя те, иди си!
Иди си!
Обгърната е цялата във мъгла,
сълзите нейни аз ги познавам.
Не ни остави още малко заедно,
тя ме ограби, тя ме разруши.
Тя ме запрати на дъното на пропастта,
щастието мое вечно затъмни.
Познавам те, тъга горчива, иди си, моля те!
Иди си ти, аз имам право на живот!
Мразя те, моля те, иди си, моля те,
не ме оплитай в мрежите си ти!
Тръгни от мен, тъга! Не се намесвай пак!
Не ме завличай към пропастта!
Искам си въздуха, който ти отне –
искам го, чуваш ли? Мразя те, иди си!
Иди си!