Тръгваш ти и нощта
ще те погълне след минута в твойта пропаст.
От мен те грабва всеки миг,
в сърцето ми се ражда вик,
но гордостта го заглушава.
Върни се ти,
страхувам се сама,
без тебе опустява
голямата земя.
Върни се ти,
нахлува студ без теб
и като страшна клада
в мен болката расте.
Върни се ти!
Късно е. Mежду нас
с очите си издигаш ти стена от присмех.
Ти болката ми не разбра,
затуй не искам да те спра
и с вик прогонвам тишината.
(×2):
Иди си ти,
не ме е страх сама,
с любов ще ме прегърне
голямата земя.
Иди си ти! (×3)