Когато листата са паднали,
и небесата са станали сиви,
нощта продължава да доближава деня
славей пее своята прощална песен.
По - добре се скрий от нейния смразяващ ад!
Идва със студени крила.
По - добре продължавай да се движиш!
Ще копнееш за топлина.
Хайде, само го почувствай!
Не виждаш ли?
По - добре повярвай!
Когато тя те прегърне,
сърцето ти се вкаменява.
Идва нощем когато си съвсем сам.
И когато тя прошепне,
кръвта ти ще се вледени.
По - добре се скрий преди да те намери!
Когато тя е ядосана,
тя унищожава живота.
Не си ли виждал?
Не си ли виждал?
Руините на света ни?
Тя покрива земята със спиращо дъха наметало,
слънцето се събужда и го топи,
света си отваря очите и вижда
изгрева на нов ден.
Когато тя е ядосана,
тя унищожава живота.
Не си ли виждал?
Не си ли виждал?
Руините на света ни?