От нашите животи започващи отначало
Ние сме притиснати в малки заграждения,
Никой не ни пита, какви искаме да бъдем,
В училище те учат на това, което те искат да си мислиш.
А всеки казва различни неща,
Но те всички са убедени,
Че те са хората, които са прогледнали.
И затова те продължават да говорят и никога не стихват,
След определено време се предаваш
За да бъде това нещо единственото нещо, за което да си мислиш.
Искам да напусна--да изживея живота си самотен.
Искам да напусна--оставете ме да бъда този, който съм.
Искам да напусна--да правя всичко само аз на моя гръб.
Искам да напусна--да живея живота си и да бъда свободен!
Хората ми казват А и Б,
Натякват ми начина, по който аз да виждам,
Неща, които вече ясно съм видял
И тогава те ме бутат напред-назад и наляво-надясно,
Те ме бутат денем и нощем,
Те ме бутат, докато няма повече какво да чуя.
Но не ме натискай до последно,
Затвори си устата и я отведи у дома,
Защото аз решавам, как нещата ще се случат.
Искам да напусна--да изживея живота си самотен.
Искам да напусна--оставете ме да бъда този, който съм.
Искам да напусна--да правя всичко само аз на моя гръб.
Искам да напусна--да живея живота си и да бъда свободен!
Има милион начини да виждаш живота през своите очи,
Милион начини да бъдеш глупеца,
Накрая и двамата грешим,
Понякога се нуждаем да бъдем самотни.
Не, не, не! Остави ме на саме.
Искам да напусна--да изживея живота си самотен.
Искам да напусна--оставете ме да бъда този, който съм.
Искам да напусна--да правя всичко само аз на моя гръб.
Искам да напусна--да живея живота си и да бъда свободен!