Пак говорим с теб по телефона.
Тази нощ за мен той е икона.
Този път ще чуеш ти, ти, ти истини,
скрити в първата ми изповед.
Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в дъжда да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб в някой град
с гълъби и със зелен площад?
Но сънен глас отегчен
идва чужд и далечен.
И уморен, „Лека нощ!“ – казвам аз.
И утре е ден.
Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в дъжда да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб в някой град
с гълъби и със зелен площад?
(×2):
Но сънен глас отегчен
идва чужд и далечен.
И уморен, „Лека нощ!“ – казвам аз.
И утре е ден.
И утре е ден. (×2)