Все едно "здравей" ми казваш,
ти така ми казваш "край"
Теб не те боли за никой,
има Бог забравяш май
Преживях с парфюм от други
да ми казваш "лека нощ"
Преживях да те обичам даже като беше лош
И това ще преживея,
нищо, че до смърт боли
И единствено се смея
в мен, защото гледаш ти
И това ще преживея,
кръв ще текне, не сълзи
Но накрая ще успея,
Ще ми мине, зная.
Ти пред вратата за прошка да ме молиш,
от болка с ръце и крака да ровиш,
с последния си дъх да ми се обаждаш,
ще ти кажа да затваряш
"Обичам те" милиард пъти да повтаряш,
цялата земя в сълзи да удавяш
сърцето ми от теб скривам го далече.
Няма да го имаш вече
Щастие ми пожелаваш.
Питам те - с какви очи,
след като отнемаш ми го щастието точно ти?
По-дълбоки рани правиш в мене всеки следващ път
Затова ли и на Господ да съм с теб обърнах гръб?