I sogni di un semplice [Bulgarian translation]

От мечтите на един обикновен мъж остават

няколко книги, лула… и самата аз,

имала честта да те обичам

в онзи смирен сезон…

В онзи смирен сезон…

Сред съкровищата на един спокоен мъж:

новата кола, в очакване да пристигне,

кръгчетата в житните поля –

а оттогава, ах, какъв лош хляб…

…а оттогава, ах, какъв лош хляб…

Бога ми, как плача тази нощ

в полето, в което се смеехме

щастливи под небето, що бе над нас,

а ти постепенно изчезваше…

…а ти постепенно изчезваше…

Никой не може да надживее себе си –

всичко е илюзия,

всичко е другаде…

А ти се усмихваше,

принуден да живееш живот,

който така и веднъж не ти се усмихна…

Ти бе пример за живот –

моето добро, моята вяра, моята чест…

Все казваше, че веднъж щом животът стигне своя край,

болката внезапно ще заглъхне…

…болката внезапно ще заглъхне…

От мечтите на един обикновен мъж остава

силата, що бе изписана върху лицето ти,

и в думите ти към мен: „Блазе му на онзи, който умира

и знае кого да дари със своята усмивка…“

„…и който знае кого да дари със своята усмивка…“