Знаеш ли какво ми е да не си до мен?
Спъвам се на равното. Живея ден за ден.
Като в чужда кожа, студена съм сега и лоша.
Ти без мене можеш, но не и аз без теб.
И се будя пак, и пак до тела без имена.
Без тях и с тях, пак ще съм сама.
И пак, и пак ще си мразя тялото,
че не на теб, не на теб, ухае то.
И пак...И пак...
Как си ме представяш ти да обичам пак,
с тези устни ледени, с това сърце на прах!?
С тази чужда кожа, от чужди пръсти не настръхвам.
Никой мъж не може да те замени.
И се будя пак, и пак до тела без имена.
Без тях и с тях, пак ще съм сама.
И пак, и пак ще си мразя тялото,
че не на теб, не на теб, ухае то.
И пак...
И пак, и пак до тела без имена.
Без тях и с тях, пак ще съм сама.
И пак, и пак ще си мразя тялото,
че не на теб, на теб ухае то.
И се будя пак, и пак до тела без имена.
Без тях и с тях, пак ще съм сама.
И пак, и пак ще си мразя тялото,
че не на теб, не на теб, ухае то.
И пак...И пак...
И се будя пак.