И пак… [I pak…]

И пак

молби и разкаяние,

и пак за прошка съм готова,

мълча и търся оправдание,

а не присъда най-сурова.

Готова съм да си отида.

Но пак стоя.

И пак съм бледа.

Отново моята обида

се смесва с твоята победа.

За миг в една безцветна фраза

проплака моята тревога.

И пак не мога да те мразя –

а себе си да мразя – мога.