И пак
молби и разкаяние,
и пак за прошка съм готова,
мълча и търся оправдание,
а не присъда най-сурова.
Готова съм да си отида.
Но пак стоя.
И пак съм бледа.
Отново моята обида
се смесва с твоята победа.
За миг в една безцветна фраза
проплака моята тревога.
И пак не мога да те мразя –
а себе си да мразя – мога.