Опитах се с всичко да бъда добре
и да сложа живота си в ред
предметите твои и каквото си оставила тук
са в една кутия, забравена от време
Беше си отишла, нямах нищо против, помня
бях ти казал, не те заслужавам, съжалявам
но вчера късно вечерта, без да си го представям, те срещнах на пътя и останах да те гледам
държеше го за ръката, усмихваше му се вежлива
и спря времето изведнъж
Счупи се нощта на две парчета
и затворих плътно двете си очи
казах си, че не може, когато ги отворя,
тази картина да изчезне
Вярвай, че съм те преживял
че първи съм те забравил
колко грешки съм направил
ти беше силната
Бях казал сега вече на себе си
че най-накрая е за доброто ми
всеки ден, който минаваше,
те дърпаше далеч
и аз падах в лъжата по-дълбоко
Беше станала една непозната за мен
не говорех за теб на никого
но вчера късно вечерта, те срещнах на пътя и останах да те гледам
държеше го за ръката, усмихваше му се вежлива
и спря времето изведнъж