Ти хвърли сянка върху живота ми,
хвърли сянка върху една любов.
Взе заслона от живота ми
и се заслони в една лъжа…
Можех да видя в немирните ти очи
истината, която криех;
истината, която не можа да прикриеш…
Но не съм мислила, че ще видя ден…
Знаех, че ще ми е нужно чудо да те накарам да останеш.
Знаех, че ми бе нужно чудо…
И не съм си мислила, че ще видя ден…
Ти хвърли сянка върху една любов,
заслони се в една лъжа,
взе заслона от живота ми…
Де да можеше да ме заслониш,
да ме заслониш сега…
Нужно ми е чудо…
И не съм си мислила, че ще видя ден…