Мислех си, че любовта е истинска само в приказките.
Предопределена за някой друг, но не и за мен.
Любовта се опитваше да ме достигне –
поне така изглеждаше.
Разочарование витаеше във всичките ми мечти.
А после видях лицето й – и вече вярвам!1
Няма и следа от съмнение в ума ми!
Влюбен съм – и вече вярвам!
Не бих могъл да я оставя, дори и да исках.
Мислех си, че малко или много, любовта е даденост.
Сякаш колкото повече давах, толкова по-малко получавах.
И какъв е смисълът да опитваш?
Всичко, което получаваш, е болка.
Когато имах нужда от слънце, получавах дъжд.
А после видях лицето й – и вече вярвам!
Няма и следа от съмнение в ума ми!
Влюбен съм – и вече вярвам!
Не бих могъл да я оставя, дори и да исках.
1. буквално - вече съм вярващ