О, умолявам те! Позволи ми да те последвам!
О, но не спирам да те питам защо пък "не винаги може"?
Бъди океанът, в който се разтварям.
Бъди единственият мой! Бъди водите, през които преминавам.
Ти си моята река - преливаща, дълбока, лъкатушеща.
А аз те следвам, аз те следвам в най-дълбоките ти води, скъпи мой.
А аз те следвам, аз те следвам в тъмната неизбежност, скъпи мой.
Той е влечение, аз съм преследвача.
Той е бунтовник, аз съм дъщерята, която го очаква.
Ти си моята река - преливаща, дълбока, лъкатушеща.
А аз те следвам, аз те следвам в най-дълбоките ти води, скъпи мой.
А аз те следвам, аз те следвам в тъмната неизбежност, скъпи мой.
Ти си моята река - преливаща, дълбока, лъкатушеща.
А аз те следвам, аз те следвам в най-дълбоките ти води, скъпи мой.
А аз те следвам, аз те следвам в тъмната неизбежност, скъпи мой.
А аз те следвам, аз те следвам в най-дълбоките ти води, скъпи мой.
А аз те следвам, аз те следвам в тъмната неизбежност, скъпи мой.