И да искаш, и да не искаш,
никога вече няма да слушаш тази мелодия сам.
Където да си, далече и близко,
където да си, и аз ще съм там.
Тихо небе ще се сгушва като зверче укротено,
ръката ми ще потърси твойта голяма длан
и пак песента в златна прежда ще ни оплита и омотава
здраво и нежно като първия път, като тогава.
Дори и да ме забравиш, таз песен отново ще връща
в дланта ти моите пръсти, мойте коси разпилени.
И да искаш, и да не искаш,
ти ще я слушаш винаги с мене, винаги с мене, винаги с мене,
ти ще я слушаш винаги с мене, с мене,
винаги с мене.