Заспал си на дивана с Тами
и тя поглежда нагоре към мен.
Укорът в очите й е въображаем,
но болката, която изпитвам, е истинска.
Тя скача долу и размахва опашка
като перце, точно под носа ти.
И тогава ти се събуждаш, със замъглени очи.
Казвам "съжалявам", виждам, че си плакал...
Изглеждаш слаб, като се изправяш пред мен.
После изпсуваш и изритваш един стол.
А кучето, Бог да я благослови, ближе пръстите ми,
но трепва всеки път, когато псуваш.
Прилошава ми и ръцете ми треперят.
Ето така са започвали всички наши свади.
Ти казваш, че ти е писнало; казваш "Майната ти!"
Аз казвам "Обичам те" и знам, че е истина.
Ти не си мъжът, който трябваше да бъдеш.
Някак си, аз те разочаровах.
(Не съм онази, която можех да бъда)
Аз не съм жената, която можех да бъда.
(Мога да бъда тази жена)
Но мога да бъда тази жена сега.
Смутен, ти се обръщаш да ме погледнеш.
Дали е истина или е пияна?
Но е ясно, че аз съм достигнала дъното.
Наясно съм колко много съм потънала.
И кучето го усеща първа.
В очите ти има лъч надежда.
Не можеш да повярваш, но сълзите ти напират.
О, Боже! Съжалявам за изгубените години.
(Не съм онази, която можех да бъда)
Ти не си мъжът, който трябваше да бъдеш.
(Разочаровах те)
Някак си, аз те разочаровах.
(Не съм онази, която можех да бъда)
Аз не съм жената, която можех да бъда.
(Мога да бъда тази жена)
Но мога да бъда тази жена сега.