Аз си оставам непознат, неразбиран в този свят,
нямам нищо, което да дам...
Защо ми разказваш куп неща - аз не искам да ги знам,
не разбра ли, че пак ще остана какъвто съм си!
Кога най-накрая ще прозреш - аз съм мъж, а не момче,
не играчка в твоите ръце!
И как ще ме учиш на неща - не видя ли досега -
няма смисъл да бъда тук!
Веднъж искам миг да уловя - да сънувам, без да спя!
И да зная - не съм вече сам!
За тях, аз съм същото момче, но не виждат, че от днес
съм различен - оставам тук!
Но ти сякаш виждаш вътре в мен и познаваш ме добре...
Ще се справя - не съм вече сам!
На теб ще разкажа кой съм аз - всяка болка, всеки страх,
помогни ми да тръгна към себе си аз!
Те ще видят някой ден, че не съм победен!
Спи света и не чува в мен как бушуват мечти...
Няма как да ме върнат по пътя, осеян с лъжи!
Веднъж искам миг да уловя - да сънувам, без да спя!
И да зная - не съм вече сам!
За тях, пак съм същото момче, но ще видят, че от днес
съм различен - оставам тук!
Аз съм друг - оставам тук!
Аз съм друг, аз съм друг...