Мисля че облаците запушват мозъка ми
като канала за времето, същите като сълзите на лицето ми
И аз оставам в окото на бурята
Предполагам че ще бъда добре
И ме удря като ох
А ти си този вятър който подкоси краката ми
Имаш ме летейки докато плача а аз съм долу на колене
Това е от което Дороти беше уплашена
Подлото торнадо
Няма друго място като дома
Качвам се до прозореца, заключвам сърцето си
Това е сякаш всеки път вятърът духа
Чувствам че ни откъсва един от друг
Всеки път той се усмихва аз го пускам вътре отново
Всичко е добре когато
ти стоиш в окото на урагана
Ето го идва слънцето, ето го идва дъждът
Стоейки в окото на урагана
Ето го идва слънцето, ето го идва дъждът
Стоейки в окото на урагана
Аз падам върху леглото си като летяща катерица
Като малко момиче наранено от големия лош свят
Да, усуква вътрешностите ми
Не мога да го скрия от задната страна
И това е когато ме държиш, ти ме държиш
Каза ми това че ме познаваш, никога няма да бъда самотна
Каза, направихме го през бурята сега
Но аз все още съм нащрек
Въздуха става студен, студен
(Припев)
Той ме вдигна сякаш той имаше начин на урагана
И мисля че съм добре сякаш съм в окото на урагана
И аз плавам, плавам
И не знам кога ща падна
Той има начина, той има начина
(Припев)