Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.
Който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,
че не може под твоите
сенки да изтлее.
А комуто стане нужда
веч да те остави,
a комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави,
да те заборави.