Нося белег в гърдите си за всичките дни, през които времето не ми позволи да съм тук.
Тая неугасваща надежда – тя живее в мен и лекува душата ми, откакто те срещнах.
Пазя избледнялата следа между твоята сянка и мен, която не ми дава спокойствие.
Аз съм паричка, хвърлена във фонтана, ти си моето несбъднато желание, ти си стремежът да заживея отново.
Имам реалното утро и това, което си измислих, докато чаках да те видя в синьо.
Имам твоята любов и мечта, тясната пътечка, морето и отстрещния бряг.
Ти си моят север и моят юг.
Припев:
Днес ще те видя отново и ще се сгуша в дрехите ти.
Прошепни тихо името ми,
когато видиш, че идвам.
Днес ще те видя отново.
Ще прогоня тъгата ти.
Нека празнуваме – това ще направи любовта ни още по-силна.
Пазя една премълчана фраза, която изричам на заспиване – тя ме разбулва пред теб.
Един плаж и едно селце са с мен в нощите, когато теб те няма.
Имам безцветното утро и мечтата да те видя в синьо. Имам твоята любов и мечта, тясната пътечка, морето и отсрещния бряг.
Ти си моят север и моят юг.
Днес ще те видя отново.
Ще се сгуша в дрехите ти.
Прошепни тихо името ми, когато видиш, че идвам.
Днес ще те срещна отново.
Ще прогоня тъгата ти.
Нека празнуваме – това ще направи любовта ни още по-силна.