Познавам очите ти в утринното слънце.
Усещам как ме докосваш под сипещия се дъжд.
И в момента, в който отлиташ далеч от мен,
искам отново да те усетя в прегръдките си.
И идваш при мен с летния бриз,
топлейки ме с любовта ти и после нежно тръгваш.
И аз съм този, комуто трябва да покажеш
колко дълбока е любовта ти.
Наистина трябва да узная,
защото живеем в свят на глупци,
които ни сломяват,
когато просто трябва да ни оставят да бъдем себе си.
Ние си принадлежим.
Вярвам в теб.
Ти знаеш вратата към моята душа.
Ти си светлината в най-тъмния ми час.
Ти си моят спасител, когато падна.
И може да не мислиш,
че ми пука за теб,
когато дълбоко знаеш,
че наистина ми пука.
И аз съм този, комуто трябва да покажеш
колко дълбока е любовта ти.
Наистина трябва да узная,
защото живеем в свят на глупци,
които ни сломяват,
когато просто трябва да ни оставят да бъдем себе си.
Ние си принадлежим.