Животът ми преминава в безкрайна песен
надживяла земните ридания,
дочувам истинския, макар и далечен химн,
приветстващ всяко ново създание.
През всичкия шум и кавги
чувам тази звучна музика,
тя звучи като ехо в душата ми.
Как да не пея?
Дори когато вилнеят силни бури
аз чувам истината, тя е жива.
И дори плътен мрак да ме огражда
песни в нощта раздавам.
Никаква буря не би могла да разтърси моето спокойствие,
сякаш съм се превърнала в скала.
Откакто любовта властва над земята и небето,
как да не пея?
Когато тираните тръпнат в страховете си
и вече се чуват техните смъртни камбани,
когато приятели се радват наблизо и далеч
как да не пея?
В затворническа килия или в тъмница
нашите мисли за тях са крилати,
когато приятели от свян са неопетнени
Как да не пея?