Помня, пламтеше примамна жарава,
помня, унесено тръгнах тогава,
огънят мойто лице озари,
огънят мойто сърце обгори.
В моите стъпки се вслуша земята,
нежно протегнах ръце в тъмнината,
сянка на птица пред мен се яви,
в огнена дреха за миг ме обви.
(×2):
Аз вървя в жаравата безкрайна,
аз вървя със тази древна тайна.
Любовта е ходене по огън,
песента е ходене по огън.
Аз се обрекох на тази жарава,
тръгнах през огъня и оттогава
болките, лошите думи, скръбта
глухо горят като шепа листа.
В моите стъпки се вслушва земята,
аз съм сама с моя глас в тъмнината.
Огънят мойто лице озари,
огънят мойто сърце обгори.
(×2):
Аз вървя в жаравата безкрайна,
аз вървя със тази древна тайна.
Любовта е ходене по огън,
песента е ходене по огън.