Hoşçakal [Bulgarian translation]

Уморих се себе си да губя, докато търся теб.

Когато си помислих, че съм те открила, със себе си се разделих.

Това ще е едно странно сбогуване,

защото всъщност ти винаги си в мен.

Колкото и далече да отида,

навсякъде си с мен.

Нямам какво да кажа,

отивам си аз…

Сбогом, прощавай!

Сбогом, прощавай!

Като кобила сякаш на този свят съм се родила,

да бягам е в моята природа, сбогом…

Малко вода, малко зеленина,

и всяко място е мой дом.

На раменете си нося света,

всеки език е мой език.

Но няма какво да кажа,

отивам си аз…

Сбогом, прощавай!

Сбогом, прощавай!

Като кобила сякаш на този свят съм се родила,

да бягам е в моята природа, сбогом…