Хладна стая, четири стени.
Пия вино, тъгата разкъсва.
Проклет да бъдеш,защо нея ? Нямам, нямам отговор.
И от инат няма да плача
Ще ти се смея в лицето
Ето ме, нощи откачени...
Това искаше ти,нека да ти бъде !
Говорят ми че ме лъжеш, не ме лъжи, спиш при нея. Познавам я добре, знам и името и.
Хайде пробвай , убеди ме...
Че всичко това са празни приказки. И че всичко ще бъде отново добре.
И че ме обичаш,да се надяваш...
И че заедно пак ни сънуваш...
Кажи ми защо криеш лицето си когато те питам, страхливецо