Himmel auf [Bulgarian translation]

Той носи хиляди венци всеки ден

365 дни в годината

по дванадесет часа показва лицето си,

което изглежда добре, прилично, но не и красиво.

Всяка сутрин излиза през същата врата,

задавайки си всяка сутрин въпроса защо го прави.

И всеки ден нещо му се изплъзва от ръката,

безспирно, срещу стената..

Никъде ли, никъде ли там, навън

няма поне мъничко щастие и за мен?

Някъде е краят на онзи тунел, който обещава светлина.

Но той не иска много, не иска много от светлината,

иска мъничка изкрица късмет само!

Кога ще се проясни небесвода,

за мен, за мен също?

Кажи ми кога, кажи ми кога.

Раят слиза при нея на земята,

когато забива онази сладка отрова във вените си.

Забравя всичко, което и се струва непосилно.

Студеното небе и студения Берлин.

Тя не е добре дошла в този град, тъй като

не е изпрела достатъчно добре мрежата си, тъй като...

Дяволът пробутва на нея своя тежък кръст,

но все още е рано... тя носи толкова тежък товар на плещите си и без този кръст.

Никъде ли, никъде ли там, навън

няма поне мъничко щастие и за мен?

Някъде е краят на онзи тунел, който обещава светлина.

Но тя не иска много, не иска много от светлината,

иска мъничка изкрица късмет само!

Кога ще се проясни небесвода,

за мен, за мен също?

Кажи ми кога, кажи ми кога.