Глупав е този, който не разбира това:
Легендата разказва
За млада циганка,
Която се молела на луната
До ранни зори.
Плачейки тя молела
Да дойде денят, в който
Тя ще се омъжи за циганин.
„Ти ще имаш твоя мъж,
С мургава кожа.” –
Рекла пълната луна
От небето –
„Но в замяна искам
Първото дете,
Което ще родиш от него,
Защото тази, която жертва детето си,
За да не бъде сама,
Едва ли би го обичала много.”
Припев:
Луна, ти искаш да бъдеш майка,
Но не можеш да откриеш любовта,
Която може да те направи жена.
Кажи ми, сребърна луна,
Какво смяташ да правиш
С това дете от плът и кръв?
Дете на Луната
От баща с канелена кожа роди се дете,
Бяло като гърба на хермелин,
Със сиви очи,
Вместо с цвят на маслина –
Дете-албинос от Луната.
„Проклет да е видът ти!
Това не е син на циганин
И аз няма да търпя това!”
Припев:
Циганинът, вярвайки, че е опозорен,
Отишъл при жена си с нож в ръка.
„От кого е детето?
Ти си ми изневерила!”
И я пробол смъртоносно.
После отишъл на хълма
С детето в ръце
И там го оставил.
Припев:
И в нощите, когато луната е пълна,
Това е защото детето е в настроение.
А ако детето заплаче,
Луната започва да се смалява,
За да се превърне в негова люлка.
А ако детето заплаче,
Луната започва да се смалява,
За да се превърне в негова люлка.