Отвъд хоризонта е земята, където пораснахме
един чуден свят, в който всичко те очарова
и нашите мисли нямаха граници.
После камбаната за раздяла удари.
Наред с дългия път криволичи кална пътека
дали надолу те ще се срещнат отново?
Дрипава тълпа ни следваше по петите,
бързаха да откраднат мечтите ни.
Безброй нищожества се опитваха да ни повалят на земята
към онзи живот, който не е нищо повече от бавно разлагане.
Тревата беше по-зелена.
Лъчите – по-ярки.
Обградени от приятели
в нощта, когато чудото беше възможно.
Бегъл поглед през пламъците от горящите мостове
към зеленината, която оставихме от другата страна
и продължаваме денем да крачим по пътя си, а насън
някакъв прилив ни дърпа назад.
На върха на света, за който мечтаехме,
стоим с развени флагове, замаяни от височината.
Обременени безвъзвратно от своите желания
оставаме неутолимо гладни
и с уморени погледи, отправени към хоризонта,
продължаваме напред по пътя си, познат до смърт.
Тревата беше по-зелена.
Лъчите – по-ярки.
Вкусът – по-сладък.
Заобиколени от приятели
в нощта, когато чудото беше възможно.
Зората пламва
и плисва потока
на вечната река.
За вечни времена.