Има глътка от целувките ти
във виното, което ме опива,
има полъх от духа ти,
когато слушам думите ти,
има малко надежда,
когато казваш, че ме обичаш,
но душата ми се къса, когато
знам, че ме мамиш.
Днес ме отвеждаш до небето,
когато се чувствам в обятията ти,
а утре – до ада,
като знам, че си сред други устни,
търсиш ме и ме оставяш,
аз съм жена, ще бъда твоята измама,
но продължавам да съм пленница
на тази любов, която ме наранява...
Дълги са нощите без теб,
тъжни са дните без теб,
не намирам покой без теб,
цялата тази агония без теб
Днес ми даваш топлотата си,
след това измамата си,
робиня съм на тази любов,
която ме наранява.
Ти си танц, любов и рана,
ти си част от живота ми,
ти си пламъци в огъня,
после айсберг от лед,
тази любов е отрова,
която пробужда лудостта ми.
Днес е толкова нежна любов,
а утре е горчивина...