Днес тук, утре там,
едва съм тук, трябва да вървя;
Никога за това не съм се оплаквал.
Самичък си го избрах,
никога годините не броях,
никога за вчера или утре не попитах.
[Припев]:
Понякога тежко сънувам,
и си мисля, че е
време да остана и
нещо изцяло различно да правя.
И така върви година след година
И ми става кристално ясно,
че нищо не остава,
че нищо не остава, както е било.
Че почти никому не липсвам,
след няколко дни съм забравян,
когато вече дълго съм нанякъде,
не ми пречи и не ме притеснява.
Може би лицето ми ще остане
в нечия или друга памет.
[Припев]
Когато някой ме пита защо
съм такъв, онемявам,
защото ми е трудно отговор да намеря.
Защото каквото е ново, ще остарее,
а това, което вчера вярно е било,
днес или утре вече няма да бъде.
[Припев]