Рано сутринта, преди изгрева,
и птиците сладко да запеят,
планинската тролица с език лъжовен
на личен момък женитба предлагаше:
”Рицарю Манелиг, ожени се за мене,
зестра голяма ще ти дам.
Моля те, отговори ми само с да или не
- дали искаш или не.
Дузина чудесни коня ще ти дам,
Които пасат в сенчеста гора,
и никога не са били оседлавани,
и никога не са били обуздавани.
Дузина мелници ти ще получиш,
между Тильо и Терньо стоящи.
С воденични камъни от алено злато.
С колела посребрени.
Меч позлатен ти ще получиш,
дрънчащ от 15 пръстена златни
И бий се с него, както щеш -
в сражение все ще надделяваш.
Нова риза белоснежна,
ще получиш ти да носиш.
Нешита с игла и конец,
но с бяла коприна изплетена.”
”Зестра като тази бих приел,
да беше ти жена християнка.
Но знам, проклета тролица си ти,
отродие на Водния дух и Сатаната!”
Планинската тролица избяга
с писъци и жални стонове:
„Да бях спечелила този момък личен,
Свободна бих била от таз прокоба!”
„Рицарю Манелиг, ожени се за мене!
Зестра голяма ще ти дам.
Моля те, отговори ми само с да или не
- дали искаш или не?”