Helvegen [Bulgarian translation]

Кой ще ми пее,

в смъртен сън ще ме приспи,

когато аз по пътя на ада вървя

и този път, по който стъпвам,

е студен, толкова студен.

Търсих песните.

Изпратих песните.

Тогава дълбокият кладенец

сълзи ми даде

от убития баща.

Знам всичко, Один,

кому даде своето око.

Кой ще ми пее,

в смъртен сън ще ме приспи,

когато аз по пътя на ада вървя

и този път, по който стъпвам,

е студен, толкова студен.

В ранно утро или в края на деня,

гарванът знае дали ще падна.

Когато пред вратите на ада стоиш,

и свободно ридаеш,

аз ще те следвам,

над Гяларбру със своята песен.

Ще бъдеш свободен от оковите, които те държат.

Свободен си от оковите, които те държат.

"Добитътък умира,

приятелите умират,

така също и ти ще умреш,

но едно нещо

не умира:

честно спечелената слава.

Добитъкът умира,

приятелите умират,

така също и ти ще умреш,

аз зная нещо,

което нивга не умира:

присъдата на живота на умрелия."*