Във мислите самотни твоя дом направих,
в съня хиляда пъти устните целунах,
и силуета ти пред моята врата изправих.
Здравей, какво ли чудо в теб намерих?
И мога чудото във твоите очи да видя
и мога аз да го усетя във усмивката,
и светлината си чрез теб да изградя,
единствено за теб ми е прегръдката.
Защото знаеш ли какво ще кажа
и знаеш ли какво аз ще направя...
ще кажа колко много те обичам.
Днес слънцето ще блесне по косата ти
и ще отгатне колко много съм загрижен,
от чувствата преливащи в сърцето ми.
Здравей, от обичта си днес съм движен.
И питам се сега къде си,
и как ли твоя ден протича
Кажи ми ти самотна ли си или пък някой те обича?
Как се печели сърцето кажи ми
представа нямам затова изричам
две думи толкова неоспорими...
Здравей,... аз просто те обичам.
Здравей, дали ще ме намериш?
Защото питам се къде си
и чудя се какво ли правиш
в сърцето си самотна ли си
или пък някого обичаш?
Как се печели сърцето кажи ми
представа нямам, затова изричам
две думи толкова неоспорими...
Здравей, ...аз просто те обичам.