Истината пробягва бързо,
като сълза по бузата.
Опитвам се да избегна срама, и болката, която ще причиня на баща си.
Изричам лъжи.
Гласът отвътре
ме разкъсваше.
Опитвам се да заменя изкуствената любов
с това, от което и двамата се нуждаем.
Истината пробягва бързо,
като деца по бетонена плоча.
Опитвам се да успокоя ума си, който е в клетка.
Сковавам се, виждайки гледката пред очите си.
Будни, широко отворени очи.
Пищя срещу образа си.
Опитвам се да запазя вяра и да си представям лицето му,
което поглежда нагоре към мен.
Без да загубя частица от себе си,
как да попадна в Рая?
Без да променя част от себе си,
как да попадна в Рая?
Времето ми е пропиляно.
Чувствам се така, сякаш сърцето ми е сбъркало.
Така че, ако ще загубя частица от себе си,
може би не искам Рай?
Истината пробягва бързо,
като дъжда в морето.
Опитвам се да пригладя линиите, които докосвам,
за да се успокоя за момент.
Гласът отвътре
ме разкъсваше.
Опитвам се да приема картината, която обрисувам,
и да се боядисам в цветовете на свободата.
Без да загубя частица от себе си,
как да попадна в Рая?
Без да променя част от себе си,
как да попадна в Рая?
Времето ми е пропиляно.
Чувствам се така, сякаш сърцето ми е сбъркало.
Така че, ако ще загубя частица от себе си,
може би не искам Рай?
И така, броя до петнайсет.
Броя до петнайсет, броя до петнайсет.
И така, броя до петнайсет.
Броя до петнайсет, броя до петнайсет.
Без да загубя частица от себе си,
как да попадна в Рая?
Без да променя част от себе си,
как да попадна в Рая?
Времето ми е пропиляно.
Чувствам се така, сякаш сърцето ми е сбъркало.
Така че, ако ще загубя частица от себе си,
може би не искам Рай?