Срещнах едно момче, бе толкова хубав.
Знаех, че той е единственият.
Всичко започна с радост.
Знаете - обичайното, напи се и каза:
Ела с мен у нас.
Той живееше за тъмнината.
Купи ми рози и открадна сърцето ми.
Той живееше за своето изкуство.
Как само говореше, като поет.
Но той не ме обича.
Не, той не ме обича.
Не, той не се събужда през нощта
и не иска да бъда до него.
Не, той не ме обича.
Видях го да целува друга.
А уж ми каза, че аз съм единствената.
Бях готова да преглътна тази красива лъжа,
стига да остане с мен.
Той живееше за тъмнината.
Купи ми рози и открадна сърцето ми.
Той живееше за своето изкуство.
Как само говореше, като поет.
Но той не ме обича.
Не, той не ме обича.
Не, той не се събужда през нощта
и не иска да бъда до него.
Не, той не ме обича.
Красиво лице
и празно място.
Една перфектна лъжа.
Целувка за сбогом.
Всичко е игра
и няма да се промени.
Но той не ме обича.
Не, той не ме обича.
Не, той не се събужда през нощта
и не иска да бъда до него.
Не, той не ме обича.